В новелистичния сборник „Декамерон“ Джовани Бокачо представя разказването като символ на живота и спасение в дните на чумата във Флоренция през 1348 г. Десет млади хора се оттеглят от града и разказват новели. Основна тема е любовта, изразена с чувство за мярка.
В есето пътуването е представено като търсене на вечна слава и на собственото място в света. Примерите са Александър Македонски, Дон Кихот, Буда и Хамлет. Общото препятствие според автора е самият човек, неговите предразсъдъци и страхове.
В есето авторката размишлява за скритото в хората: реалните им намерения, чувства и ценности. Тя разграничава хората, които крият доброто си зад груба маска, от истински жестоките хора и от естествените, искрени хора. Най-много би искала да види добротата, искреността и смелостта да...
Едно насекомо летеше на неголява височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото...
Нечии илюзии пъплят сред тълпата,
обхващат здраво хорските души.
Казват, че не бил наред с главата,
задето тръгнал по чужди ширини.
А тук си е едно и също,
така любимата ни тъпота.
И времето танцува кръшно,
празнува бурно по света.
Колите мръсни, зарязани на пътя,
прекъсват...
