Когато всичко във краката ти започне да се срива,

когато имаш нужда да крещиш,

когато чувстваш, че и част от теб умира

и нямаш сили да я съживиш.

Когато виждаш във небето буен огън,

и някак те привлича в гибелта.

Когато не остава нито спомен,

а парченца само счупени...

Прочети още...

Във мрака черен на нощта,

преди да си отида аз безследно,

ще дойда да попия твойта красота,

ще дойда за последно.

 

В съня ти бурен ще те навестя -

да погледам аз лицето бледно.

Със нежната ти красота да се простя,

ще те погледам за последно.

 

Ще дойда спомен да...

Прочети още...

 ,,  Трохички обич ?“ - не, благодаря,

докрай ще взимам или давам всичко,

не мога с малко да задоволя

този страшен порив на сърцето да обича.

 

Ако тук сега, сред есенната песен,

навяваща и край, и болка, и копнеж,

ако тук, във багрите унесен,

опитваш моята любов да...

Прочети още...

Слънчицето милваше морето

с топлите си, парещи лъчи,

а то, поглеждайки в небето,

не виждаше, не хаеше, уви.

Изпепеляваща любов това ли беше,

не зная и не мога да твърдя

и дори морето нощем, като спеше,

слънцето на него бе положило ръка.

Пазеше го с всички сили

от...

Прочети още...

На заем сърце ми дай

и спокойствие,          

и блага дума.

На заем сърце ми дай -

да събера в тях сълзите от разруха.

На заем усмивка ми дай

и надежда,

и обич.

На заем сила ми дай -

да продължа и да отвърна:

Ще бъда до теб, докато мога,

докато не дойде...

Прочети още...