Не зная как да те зова, любима!
Сърцето ми изпълват звукове,
ала за мойта обич няма име
и няма тъй сърдечни стихове.
Дали защото в мъка те обикнах,
любима моя, тъй ме заплени?
Или за туй виновни бяха дните -
суровите и героични дни?
В това велико и съдбовно време -
с бесилки и...
Сутринта Витоша беше толкова близко -
беше чиста и румена в ранния хлад.
Долу - бели мъгли, сякаш сребърни изстрели
са димели нощес в тихи свежи поля.
А небето - без край! Мигар другаде има
тъй обистрено, толкова синьо небе?
Тъй бе хубаво... Някаква радост безименна
сякаш бликаше тук и...
Где си ти,
буреносен поете,
ти - за смърт
и за подвиг мечтал?
В лют двубой
се надигат
два света -
боят, за който ти громко веща
И ония,
които с чудесни
и възторжени думи възпя,
днес умират
със песни -
ала ти...
...Мина се късна вечеря,
време петляно настава;
силна му буря вееше;
буен дъжд рукна отгоре,
Бойка от къщи излиза,
буря ѝ в нищо не бърка,
буен дъжд воля не спира...
Бойка саминка излезе,
та са към чучур упъти,
там над реката под брястът.
Седна саминка на камък -
на саморасъл бял камък,...
Помежду Ибипча и Харманли
на пътя има една чешка, която се казва
Ка балдър чешмеси, за нея живее в
народа следъющето предание:
Видиш ли долу в полето,
дет се мержеят, чернеят
дестина дървя върбови?
Там било село Бисерча
в стари години, отколе,
там са родила, живяла
мамина мила...
