С какви усилия излизаш горе
и онемяваш: ой, ти, красота!...
Сърцето се задъхва от умора
и щастие, що в сън не си мечтал!

Балканът грее - меко и сребристо.
Тук нощем бури вият, а сега
как слънцето столико се разискря
по бисерните люспи на снега!

Виж звездни петънца - тук скоро заяк...

Балканът тая нощ е весел -
хайдушка младост пак го разигра.
Вековни буки се изкъртват с тресък
и ляга ниско старата гора.

Връхлита бесет вятърът от Вежен,
в нощта дълбока стене страховит.
В лицето злобно шиба буря снежна,
поспре - и чуваш: вълк зловещо вий...

Землянката гърми от млада...

Нас вярна джуба свързани - до смърт, -
другарьо мой, другарьо Парабелум,
ти в моя тежък и опасен път
за мене с вярност и любов не бде ли?

Аз знам: един работник е горял -
от лоша кашлица и задух дразнен, -
той в огъня на свойта обич те изля
и закали те в своята омраза.

И щом те видя...

Обгради ни врагът.
Бе свиреп, многоброен.
Ние,
шепа бойци,
закалени и млади,
в тоя ден, като никога ярък и зноен,
в бой неравен
пробивахме път към отряда...

Някой тежко изохка
 - и падна.
Бе Максим!

Аз не виждах от гняв и към него се впуснах:
впил ръце във пробитата празна...

Не зная как да те зова, любима!
Сърцето ми изпълват звукове,
ала за мойта обич няма име
и няма тъй сърдечни стихове.

Дали защото в мъка те обикнах,
любима моя, тъй ме заплени?
Или за туй виновни бяха дните -
суровите и героични дни?

В това велико и съдбовно време -
с бесилки и...