Веселин Андреев - Пред бурята. Писмо до любимата
Сутринта Витоша беше толкова близко -
беше чиста и румена в ранния хлад.
Долу - бели мъгли, сякаш сребърни изстрели
са димели нощес в тихи свежи поля.
А небето - без край! Мигар другаде има
тъй обистрено, толкова синьо небе?
Тъй бе хубаво... Някаква радост безименна
сякаш бликаше тук и...