Развиха се две теории - физичната и химичната. Физичната теория е развита главно от Вант Хоф и Св. Арениус. Основното в нея е, че на разтворителя се гледа като на безразлична среда, сред градивните частички на която са разпределени хомогенно градивните частички на разтвореното вещество...
Докато едни от свойствата на разтворите зависят от свойствата на азтворителя и разтвореното вещество /относителната плътност, цвета, обема и прочие/, други не зависят от природата на двата компонента на разтвора. Впрочем те съставляват и закономерностите при разтворите.
Това са молекулно или йонно дисперсните системи. Дисперсната среда тук се нарича разтворител, а дисперсната фаза - разтворено вещество. Принципна разлика между тези две съставки на разтвора не съществува особено при течност-течност. Приема се, с известни уговорки и изключения за разтворител...
Ако сред частичките на определена основна среда /вещество/ се разпределят частичките на друго вещество, получава се дисперсна система. Очевидно тя е минимално двукомпонентна. Основната среда се нарича дисперсна среда, а диспергираното вещество дисперсна фаза. Според агрегатното състояние са възможни...
Ако се вземе съединението H2O2 (водороден прекис / водороден пероксид) - 30%-ов воден разтвор и се наблюдава, видима промяна не се забелязва. Но прибави ли се в него сребърен прах, MnO2 и други неразтворими в средата вещества, които не реагират с H2O2, вижда се...