Мили Славчо, Петранке, Иване,
до днес помня ви, млади, красиви,
не каквито видях ви по-късно
в полицейските фотоархиви,
и си спомням как гледахме в тъмното,
цели трепет, съветските ленти
и как, опитни ужким, не виждахме,
че следяха ни вече...
Мои мили приятели, неочаквано днес
бях решил да ви пиша, но понеже открих, че
нейде бутнал съм вашия вашингтонски адрес,
съчинявам, подсмърчайки, това глупаво стихче.
Една снимка от Ню Йорк (или, мое би, от
Вашингтон, не съм сигурен) бе причина за всичко.
Между двама ви виждам се, във...
Неотдавна, понеже
май че беше неделя,
се успах и сънувах
една своя леля.
Аз, доколкото помня,
нямам леля такава,
но във нашите сънища
какво ли не става,
тъй че тя ми говореше:
- Недей плака, сине,
тролейбус 19
подир малко ще мине! -
и доброто в гласа ѝ
все тъй нежно...
Напоследък, признавам си - в мен се ражда една
мисъл, малко себична:
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски...
Вечно готова е за смях Катеринка,
но днес е направо като смешна картинка:
гледа към всички
със засмени очички,
сякаш сама е усмивчица цяла.
Майка ѝ казва: - Нещо смешно е яла.
