Жалост ме е залюляла
на живот от първий час;
над люлка ми майка пяла
тъжна песен с жален глас:

- Клето чедо! Вече баща ти
в хладни гробни тъмнини -
нож душмански го пропрати;
ти си роб от пелени.

Но порасвай и препасвай
остра сабя на бедра
и войвода за свобода
да та видя и...

Пристига пролет радостлива,
приятен ветрец тихо вей,
ни мраз, ни ранина мъглива,
а слънчицето топло грей.

Дечица, вейчици кършете
за цветний празник Връбница,
да го посрещнем пак със цветье -
а със нажалени сърца.

Осанна вишнему възпейте,
славянски в робство синове,
и с кървави...

Гор от млечно небо
нежната луна
тихо озарила
нощна тъмнина.

Виж, звездите греят
с ясна светлина -
долу по земята
редом тишина.

Птиците заспали,
всичкото мълчи,
незапирний чучур
излека ручи.

По цветя росата
бисерна лъщи,
ветрец по гората
тихичко шумти.

Върховце...

Изгрея нощната ламбада,
сребри дълбоките долничи светлина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина!Към Дунав долу в полето
съзирам аз, мержей са росна равнина.
Ах, споменът за нейната хубавина
влече и мами ми сърцето.

Замокриха ми сълзи по страни,...

И жив, и мъртъв, все едно.
Умрях, но то не ми обидно -
отечеството ми е свидно.

* Широко разпространена епитафия преди Освобождението. Тя е била любима на Бачо Киро. В ръкописите му се среща в многобройни преписи и може да се предполага, че е играла роля в неговия героичен живот.