Де изгрява най-светливо
слънцето иззад гори?
Де разпръсва толкоз живо
месец сребърни зари?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!

Де цъфтят така обилно
китни ружи алени?
Де ли славей тъй умилно
пей чувствителни песни?

Дали на чужбина?
Не...

Ба, какви сте вие луди,
то е челяк да са чуди

с този вашят глуп совет.

Санким, като побелявам,
има л'нещо да менявам?

Та що има от бял цвет?

Бял ѝ бялото кокичи,
но го сяка млада кичи,

по глава си го реди.

Пак е бяла драга ружка<
но бере я мойта...

Ето, Петко, остаряваш,
видиш, вече побеляваш,
гасне младий, буйни жар.
Нал усещаш и кръвта ти,
как ти казва толкоз пъти:
Пето, Петко, веч си стар!
Младините забрави ги,
целувките остави ги,
не мисли вече за любов!
Да посрещаш с черна жалост
горчивата тежка старост,
отсега бъди готов....

Ах моя царице,
сладка гълъбице,
сирота, горкана,
ти сама остана!
Други ти другари,
коя както свари,
изскочи, отиди
други свят да види.
Твойто мило братче,
сетнето петаче,
сега преди малко,
оплаках го жалко:
и то ма остави,
и тебе забрави.
Сега ти, горчица,
сама си самица:
цяла си...

Откак са събрах с наште хора
и злобата им запознах,
докле търпях да н'им мърмора,
живях спокойно между тях.

Хвана ли аз да проповядвам
любов и правда между тях,
хванах ли да им заповядвам
да имат сички божи страх,

за тези чисти ми ученья,
моите ближни скочиха
как бесни сичките...