Лято било и работно време,
всяко тича, сбира зимнина,
а щурецът свири, пей и дреме -
весел, няма грижа за храна.

Зима идва, лошо време хваща.
Свирчо нас са стрясва - но къде?
Сиромахът тежко го изпаща -
гладен, няма какво да яде.

Млъкнал, нито пее, нито свири
и от глад да проси...

Хладен е вечер и росен,
месеца горе възслязва;
от минарето високо
млад меезимин протака
песен вечерна етсия.
Дълги са дълго простират
сенки от пъстри палати,
както тез сенки грамадни,
нощем ведите що правят.
Тук светила са светнали,
гласове татък екнали;
там кипариси сгъстени
тробно...

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.

И ето те се впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще се пукнат пак,
а пустите кола не мръдват пак.

Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял...

Муно ходи нашто време;
мина вече наший ред...
Зрей отсега младо племе,
със надежди за напред.
Нас неволи надделяха -
вази те да не смутят...
Уморените заспаха,
живите - те нека бдят.

Срам томува, който тъжи,
че в света ѝ минутен гост -
слава, във ръка с оръже,
който бди на своя...

Де изгрява най-светливо
слънцето иззад гори?
Де разпръсва толкоз живо
месец сребърни зари?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там - на родина!

Де цъфтят така обилно
китни ружи алени?
Де ли славей тъй умилно
пей чувствителни песни?

Дали на чужбина?
Не...