Остаряхме, приятелю, тъжен факт, няма как,
неусетно животът отлита
и ти, гледам те, куцаш със единия крак,
а и мене ме мъчи артрита.

И да бе само туй! Щом погледнем назад,
доста тъжно на двама ни става.
Тъй е, друг е животът ни, когато си млад,
ах, по-друго бе всичко тогава!

А сега...

Прочети още...

Той прелиства си книгите с бледи, сухи ръце
и ужасно горчи му, но тайно.
(И това, че разказва го тука в 3-то лице,
също тъй не е никак случайно.)

Това как е написал!... Това как е можал!...
И туй мощно навремето слово!...
Ала връщане няма, и така му е жал,
че не може да почне...

Прочети още...

Снощи, както преписвах свойта нова поема,
ужасяваща мисъл
ми дойде отдалече.
проверих и оказа се, че на същата тема
преди време съм писал
почти същото вече -
пак поема, пак сатира, пак добра като стих,
но като ги сравних,
току-що сътворената се оказа по-лоша,
тъй че с три ядни извода я...

Прочети още...

С "Deja vu" означаваме на френски език
всеизвестното силно, макар траещо миг,
и странно усещане, че това, от което
е съставен тоз миг - дъхът на кафето,
викът в коридора,
зелената щора
и жената, простираща прането си в двора -
да, че всичко туй казва ти: - Какво става, човече?
Ами ти този...

Прочети още...

На Андрей Даниел

Не съм крайно запален събирач на картини,
но от доста години
във дома ми, на бялата - доста мръсна - стена
висеше една,
която ми беше ужасно любима.
Не ми беше ясно какво в нея има,
но бе някак особена: в проста рамка от чам,
но лакирана в черно и със злато тук-там,
на...

Прочети още...