Беше много отдавна: бяхме станали близки
с подвързвача, от зимника на съседния блок.
Аз към него обръщах се с "Господин Пепелджийски",
така, както бе редно за прописващ младок.

А пък той ме обичаше и веднъж ми изплака,
че у нас вече нямало в занаята добри,
и го помня как смешне му...

Вече трудно се движа и от своята стая
доста рядко излизам и вследствие тая
затвореност старческа всички мои сюжети
оказват се взети
все от случаи стайни. Та и тоз като тях:

Снощи, като четях

на "Вечерна поща" последния брой,
подскочих, узнавайки, че - о...

Груба, проста, с две ивици, изорани със гребенче
на вълнички по тъмния като угар корем,
тя в дома ми тъй чужда е на стила му съвременен, че
за мен казал би гостът: - Не му вярвам съвсем! -

Пък аз помня как в някаква, май тракийска, грънчарна
бях усетил цвета ѝ така свой, така наш,
че...

Тази вечер към 8 пред екрана ми хрумна
една смешна идея, не особено умна,
но безгрижна и весела, неочаквана, нова,
притежаваща, знам ли я, нещо странно, такова,
че посегнах към листа... Но в минутата точна,
когато бях яхнал своя весел Пегас,
на екрана започна
"По света и у нас".

Читателят сигурно ще ме обвини
в дребнотемие, с оглед на не леките дни,
които живеем, ала имаше, зная
нещо повечко в тая
случка с първата мравка, дошла в моята стая.
За да бъде по-ясна тази малка история,
трябва да кажа,
че от двата етажа
на нашата къща моят е втория
и от зимника...