Крума исках да възпея,
Симеона и Асеня,
наште старите юнаци,
а не полкът със криваци.
Пустата ми тамбуринка
дрънка, дрънка се любинка.
Седнах, тая попреправих,
нови телове поставих,
па я стегнах, нагласих я -
тя задрънка за Русия!
- Що за гурка и махалка
дрънкай бар за Крали Марка! -...

Дори учех, проповядвах,
когато само заповядвах
да обичаме народа,
да му търсиме свобода,
брат за брата в зло да плачим,
ближния си как да тачим,
искрени към тях да бъдим,
лицемерите да пъдим
и ласкатели да мразим,
а предатели да газим -
всички ми се радваха:
"умен", "честен" -...

Денят не убивай,
часът не губи,
стягай се, учи се
и трудът люби.

Времето е чисто злато,
можеш да си набереш,
но помни, че е крилато,
хвърка, бяга, щом се спреш.

Боже мили, боже драги,

смили се над нази,

не оставяй кой завърне

честа ни да гази.

Всели, боже, у сърца ни

обич към народа,

да милеем, да жалеем

правда и свобода.