И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден -
ей наближава сетний час/

За миналото спомен жив
във размислите ме теши -
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч...
Изходен е уречен път,...

Българие, сладко име,
колко ми си мила ти,
колко жаля мир да има
в тебе щастье да цъфти!

О, как ми се сърце скуби,
като гледам цял народ
как от завист, злоба губи
и живей злочест живот!

О, вий, братя, с страсти груби,
чуйте, знайте тоз урок -
който брата си не люби,
ох, убил го...

Лутам ли се по улици шумни
или вляза в многолюден храм,
седна ли при юноши безумни,
на мечти си аз се вдавам там.

И си думам: в денье недалечни,
всички ние, всякой тук от нас,
ще да слезем под сводове вечни -
кому да е наближава час.

Гледам ли на мощен дъб възправен,
аз си мисля...

Ех, та чудно наше село,
на селата е начело.
Я къщята му какви са,
колко хубави, добри са!
Драго ми е да ги гледам,
наредени ред по редом,
яле как са настанени,
оградени, огатени...
Гледай белите комини
как ги зяпа кой как мине;
протки, вратници различни,
дворье, плевници прилични,...

Зима дойде, сняг захвана,
няма птиче да запей,
вред студено вече стана,
всякой тича да се сгрей.

Няма никой по полето,
всякой в къщи се прибрал,
седнал, сврял се до кюмбето,
я пък огън е наклал.

А по пътя, виж, треперят
и с невесели лица
ходят хлебец да намерят
сиромашките деца.