По Ф. Фрайлиград

Често томува, що над рало
гръб прегъва в жар и хлад,
със ръце си що подига
и извърта тежкий млат.

Който в дълбини подземни
е принуден да се време
с тежко бреме на гърбът си
да му челяд в глад не мре.

Чест на вас, работни хора,
Чест на шияви ръце,
чест на капки...

Сбогом, прощавай, невесто мила,
отивам ази в незнаен път.
Съдбата ми се вече решила,
мен ме осъжда пристрастен съд.

На заточенье в страни далечни,
в земя незнайна, неволен роб,
там да се скапя в окови вечни,
без да узнаеш ти моя гроб.

Няма да идваш сутрина рано,
тамян да пушиш...

Пей, о музо, и на старост,
както в буйни младини,
не за винце, за жени,
а за горест и за жалост...

Придобихме уж свобода,
но каква - опърпана!
Де целостта на народа? -
плячка е раздърпана...

Европа ли? - мор и чума!
Няма правда, няма жал...
ние пред нея "тор сме, хума",
турците са...

Хайде, дружина,
в бой за родина!
Ето байрака
вий се, нас чака
меч да изтръгнем,
напред да тръгнем!

В бой за народа,
в бой за свобода!
Я подай чашка,
майко юнашка!
Пийте дружина,
и за родина
в бой да вървиме
за нейно име!

Развивай байрак
ти, наш млад войводо!
Разперяй...

Посвещава се на руския народ

Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русите са наши братя,
наша плът и наша кръв.

Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата опора,
тя е нашта висота!

Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя...