О, народ сме, мърша не -
вика едно диване.
Диванешкий този род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни,
може лесно да го блазни,
че не е той мърша, скот,
а деятелен народ,
и поети с дивен гла
са ослите на Парнас...
Да не би дал бог ни в сън
на такъвзи ум да...

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная!" "Аз не мога!" - общ е глас,
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можем, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду...

С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.

Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -...

... Калугер ли ил' духовник,
или женен и къщовник,
ерген ли си ил' вдовец,
кум ли бъдещ ил' кумец,
комисарин ил' съветник,
патриотин ил' отметник
мек ли бъдеш ил' корав,
или болен, или здрав',
стар ли бъдеш или млад,
брадат или небрадат;
с нов фес ли си или с вет,
дома или по гурбет;...

И рекъл бях: аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!
Ожесточен, пощада му не рачах -
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."

Народ такъв, за друго недостоен,
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безмислен роб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?

И виждаше ми се...