Дните ми минуват
в скърби и печали;
беди и неволи
за мене са дали.

За мене, за мойте
братя и роднини -
все за нас са тези
усилни години.

Тъжа аз за мене,
че ма зло спопогна;
тъжа и за тях аз -
как да им помогна!

Как да им помогна?
Що мога да сторя?
Мога ли със злото
сам аз да...

Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.

И ти, мое ясно, несравнено цвете,
смъртта покоси те с ледена ръка -
без време усърна, без време улетя
и на мене само завеща тъга.

Не...

... Със думи, друже, медени
приканяш ма да пея,
но как аз с устни ледени
на песен да посмея...

Ни сила има в мен, ни страст,
аз свещ съм замъждяла.
Изгубил съм и свят, и глас 
да пям ми са отщяло.

Да пям. Кажи ми, на кого?
Защо ли? За какво ли?
Кат няма друго освен зло,
страданья и...

Не пей ми се. И защо ли да пея
в тез години, аз в каквито живея!
Как се пеят славни песни за стари
тамо, дето днешнтие са заспали?
Как се слави древна мудрост, юнашство,
тамо, дето днес от тяш е сирашство?
Пеял бил съм и стихове нареждал,
коя полза и каква ли надежда,
като няма кой да...

Никога, боже, над нази
две слънца не са греяли -
недей остави и сега

в една държава да има
ни две различни правила,
нито два разни народи.

* Ето едно стихотворение на СЛавейков, родено в нуждите на просветителската борба за самостоятелни български училища по онова време, което е придобило по-общ...